Асеновградчанка от болницата: Трябва нещо да ни повали, за да се опомним ВИДЕО
На фона на съвсем ежедневните негативни мнения за лечебните заведения у нас, за скандални връзки към пациенти, за неприятни условия и недоволни пациенти, потърпевши от санитарки, медсестри и лекари... постът на една асеновградчанка е като бяла лястовица в обществените мрежи. Преживяванията си в асеновградската болница описа Нина Петрова и, о, знамение!, в тях не става дума за неприятно качество на обслужване, а за деликатно и топло отношение към нея, болната. И тъй като сходни постове са необичайност, го споделяме с наслада и вяра.
Ето какво написа във Фейсбук асеновградчанката:
" Това е гледката от прозореца на стаята в асеновградската болница, хирургично поделение, където прекарах две седмици...
Приеха ме по неотложност, не можех да вървя, във фоайето ме посрещна санитарка с количка, която ми споделяше, че всичко ще се оправи...
Веднага ме настаниха, след няколко минути обзор ми назначиха проучвания и незабавно се стартира инжекции, системи, интервенции, каквото решиха, всичко ставаше толкоз бързо, едвам намираха добра вена... и по този начин най-страшното мина... за няколко дни, лекуването се оказа дългичко...
Така волю, неволю,,видях " живота с други очи, не можех да дремя, изкарвах седнала нощите и се радвах да чуя шума на кофите за боклук, значи стартира новият ден, и се усмихвах с признателност...
Започваше и денят в отделението, рано, на разсъмване, чувах по какъв начин към този момент количките безшумно разнасят медикаментите, санитарките и сестрите се сменят, безшумно влизат и с усмивка питат по какъв начин е през днешния ден, и че не им се желае да ни нарушат спокойствието, но няма по какъв начин би трябвало да е чисто и всеки ден по този начин, първо чистят, след това храната ни носят, премного за болен и постоянно прясно сготвена, в болничното заведение имат собстен стол, топло чайче и всички доста деликатни, състрадателни...
Чудя се по какъв начин съумяват, толкоз заболели, по през целия ден не се стопират и отново с усмивка те гледат... Сестрите, лекарите, всички... Много деликатни, два пъти ми стана доста зле, всички незабавно дотичваха, благодаря им от сърце!
И не става въпрос за мен, а за тях, тъй като виждах отношението им непрекъснато към най-различни пациенти, и кротки, и по-буйни, дори леко нападателни...
Страхотен екип, ужасно поделение, добре, че ги има!
Мисля си, че от време на време хората се самозабравяме, не ценим и не виждаме това, което имаме... Трябва нещо да ни повали, с цел да се опомним.
Една позната се учуди, че съм в асеновградската болница, че било по-добре в Пловдив. Е, аз ще кажа единствено едно огромно БЛАГОДАРЯ, на целия екип на хирургично поделение, на доктор Николай Бочуков, доктор Пандов, д-Аргиров, доктор Чолак, сестра Роси, сестра Нури, Софчето, Ваня и на всички, всички, които непрекъснато се грижат за някой като мен... "
Ето какво написа във Фейсбук асеновградчанката:
" Това е гледката от прозореца на стаята в асеновградската болница, хирургично поделение, където прекарах две седмици...
Приеха ме по неотложност, не можех да вървя, във фоайето ме посрещна санитарка с количка, която ми споделяше, че всичко ще се оправи...
Веднага ме настаниха, след няколко минути обзор ми назначиха проучвания и незабавно се стартира инжекции, системи, интервенции, каквото решиха, всичко ставаше толкоз бързо, едвам намираха добра вена... и по този начин най-страшното мина... за няколко дни, лекуването се оказа дългичко...
Така волю, неволю,,видях " живота с други очи, не можех да дремя, изкарвах седнала нощите и се радвах да чуя шума на кофите за боклук, значи стартира новият ден, и се усмихвах с признателност...
Започваше и денят в отделението, рано, на разсъмване, чувах по какъв начин към този момент количките безшумно разнасят медикаментите, санитарките и сестрите се сменят, безшумно влизат и с усмивка питат по какъв начин е през днешния ден, и че не им се желае да ни нарушат спокойствието, но няма по какъв начин би трябвало да е чисто и всеки ден по този начин, първо чистят, след това храната ни носят, премного за болен и постоянно прясно сготвена, в болничното заведение имат собстен стол, топло чайче и всички доста деликатни, състрадателни...
Чудя се по какъв начин съумяват, толкоз заболели, по през целия ден не се стопират и отново с усмивка те гледат... Сестрите, лекарите, всички... Много деликатни, два пъти ми стана доста зле, всички незабавно дотичваха, благодаря им от сърце!
И не става въпрос за мен, а за тях, тъй като виждах отношението им непрекъснато към най-различни пациенти, и кротки, и по-буйни, дори леко нападателни...
Страхотен екип, ужасно поделение, добре, че ги има!
Мисля си, че от време на време хората се самозабравяме, не ценим и не виждаме това, което имаме... Трябва нещо да ни повали, с цел да се опомним.
Една позната се учуди, че съм в асеновградската болница, че било по-добре в Пловдив. Е, аз ще кажа единствено едно огромно БЛАГОДАРЯ, на целия екип на хирургично поделение, на доктор Николай Бочуков, доктор Пандов, д-Аргиров, доктор Чолак, сестра Роси, сестра Нури, Софчето, Ваня и на всички, всички, които непрекъснато се грижат за някой като мен... "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ